Променят ли нещо изборите?

Заради 3 ноември, когато бяха междинните избори в САЩ и след 27 октомври, когато Израел гласува на парламентарни избори, светът започна да си задава въпроса “могат ли едни избори да променят една държава”.Видя се, че американските избиратели четат външната политика на страната си на бензиностанциите, но някои не пропуснаха да припомнят, че още Макиавели е казал, че “войните започват, когато искате, но не свършват, когато искате”. Персите т.е. иранците при първата атака на САЩ и Израел срещу държавата на аятоласите бяха заявили “вие започвате войната, но ние решаваме кога ще свърши”.

Републиканците в САЩ загубиха Камарата на представителите и Сената, а Джей ди Ванс обясни поражението с едно единствено изречение след изборите - “причината да загубим е войната”. Тръмп трябваше да признае, че “тази оценка е до голяма степен вярна”. И започна безпокойството дали Тръмп ще предприеме нова атака срещу Иран. Защото дамоклевият меч с импийчмънта на демократите може да се отклони най-лесно с военна операция.Когато имаше импийчмънт срещу Бил Клинтън, САЩ започнаха операция “Пустинна лисица” в Ирак и дебатът за разсейване във Вашингтон продължи седмици.

Но предизборните обещания за спиране на всички войни принуждават да се демонстрира силна склонност да се държи вратата отворена за дипломация.Ванс дори изпрати писмо до секретаря на Висшия съвет за национална сигурност на Иран Мохсен Резайи малко преди изборите. Онзи Резайи, на който Путин изпрати личния си самолет в Техеран, за да си говорят 3 часа в Кремъл. Защото руският президент заяви, че ще бъде посредник за решаване на проблемите в Близкия изток т.е. войните. А Резайи несъмнено е търсел по-активна роля от Русия и съответно военна подкрепа. Членки са и двете страни на БРИКС. Имат споделени интереси и тръбопроводни общи проекти.В това време преди да замине за Абу Даби и да се включи в руската делегация за преговорите между Русия и Украйна, с посредничеството на САЩ, ген. Костюков, шеф на руското военно разузнаване, кацна със специалния си самолет с придружаващи военни самолети в Тел Авив.

Руснаците щели да прибират семействата на дипломатите си от Израел. Сигнал или разсейване за ситуацията? Но може да се допусне, че е имало и предупреждение какво ще се случи, ако се инициира нова атака срещу Техеран. Така, както преди Абу Даби в Киев е кацнал Абрамович с определени послания, а може и за уточняване на позиции. Казват “без резултат”. Без значение, че е бил разговор на евреин с евреи. Путин е като многоръкия Шива и тъче на няколко стана. Особено в ситуация, за която се казва, че “свърхсилата Америка, за първи път в дипломатическата история, се оказва в безпомощно положение въпреки всички карти, които държи”. Пишат го на Запад, където са в очакване. Изборите показаха, че пукнатините във Вашингтон са реални, а разделението сред републиканците е реално, а не е тактическа демонстрация.

Значи избори могат да променят една държава? И руският дизел да не се допуска до пристанища на източното крайбрежие на САЩ? А беше сигнал за нормализация на отношения. Не толкова за намаляване на цени. Струва си да се припомни казаното от Ейбрахан Линкълн, че “разделен дом не може да устои”. Въпросът е разделен ли е домът на Тръмп и накъде се накланят везните? Защото след такава загуба на избори без съмнение ще има промени в политиките. Ако Тръмп наистина насочи атаките си към енергийната и индустриална инфраструктура на Иран, отговорът на Техеран ще бъде насочен не само към американските бази и интереси в региона, а и към съоръженията за петрол в Персийския залив, предимно Aramco. А там са капитали на Black Rock и всяко иранско отмъщение в региона би означавало десетилетия икономически и стратегически загуби за този капитал.

Black Rock е най-голямата компания за управление на активи в света и то на стойност над 15 трилиона долара. Никоя друга държава, освен Китай и САЩ, няма национален доход достигащ този мащаб. Тръмп едва ли ще се реши на безотговорни действия, които ще му струват много скъпо. Иран го знае много добре. Ормуз все още е затворен. Въпросът с Баб ал-Мандеб не е решен. А е трудно да се правят отстъпки на Иран. Явно ще има колебания между заплахи и атаки, нискоинтензивни военни операции и слухове за споразумения “скоро”. Предстоят и преговори и споразумения по ядрения въпрос и Ормузкия проток. Ще трябва отговор на Техеран на предложението им за спиране на войната при 7 условия.

При стратегия за “Америка на първо място” и обещания да се държи Америка далеч от безкрайни и скъпоструващи войни, сега са оказва, че няма вариант за печеливша стратегия. Затова и Тръмп променя мненията си по няколко пъти на ден. Войната не е спечелена, нито е установен мир. Вътрешната политика плаща цената на войната, но дали има воля и начин да се признае поражение или смяна на парадигмата? Означава ли това, че резултатът на 3 ноември не е само вътрешен въпрос на САЩ? Конгресът не е в състояние да спре тази война срещу Иран, а това ще увеличава цената ѝ. Иран няма да се откаже от своите максималистични искания към САЩ. Демократите ще бъдат принудени да се съгласят с тези искания, ако се следващите.

В момент, когато между Тръмп и Нетаняху избухва скандал, защото израелският премиер, загубил изборите на 27 октомври, настоявал пред Тръмп отново да бъде избран за премиер и отново да се нападне Иран. В навечерието на предполагаемата среща на Тръмп, Путин и Си Дзинпин в Шънджън в Китай? Където намеренията са да се разберат за цялостната архитектура на света, защото никой самостоятелно не може да решава световните проблеми. Като скачени съдове са, защото пост Втора световна война вече не ги устройва. Влияния, коридори, граници, контрол на граници, редки метали, че и шпионски скандали като при NDIVIA, да не говорим за войната в Украйна и Европа. Онази Европа, чията архитектура за сигурност ще се решава без нея.

Нима случайно Рубио, държавен секретар, на път за срещата на Г-7 в Париж, споменава, че “край на войната в Украйна ще се решава при условията на Русия”? Морковче за Путин? Във време, когато Москва се убеди,че наистина единствените ѝ приятели са армията и флота? Ама вече била гъвкава, казва пак Рубио.Напротив, дори и Рябков е загубил традиционния си дипломатически език. Да не говорим за Лавров. Във Виена, на форум на ОССЕ, Рябков казва, че “ако направите нещо срещу Калининград, ще отговорим незабавно с всички налични средства”. Така, както Иран обажда на Ереван че “ако допусне САЩ в Южен Кавказ заради строеж на “пътя на Тръмп” червените линии на Техеран ще са преминати и ще последва атака”. Такова присъствие по границата с Иран в Техеран се смята за удар по националната сигурност.

У нас се казваше, че “ако изборите решаваха нещата, щяха да ги забранят”. Но сега в САЩ чакат Конгресът да отвори врати, за да има промени. А Fox News по указание на собственика си Рупърт Мърдок от известно време търси нов собственик, лоялен. Това е гъвкавост. А не както след Орбан работещите в проорбановските медии започнаха да изкупуват политически грехове със самокритика. В Белград бе същото след като Вучич загуби изборите. Значи все пак изборите променят, ако не цяла държава, поне нещо в нея. Чакат се избори във Франция, Германия, Полша, Италия, Испания, Австрия и всички по ред в Европа. Ще видим след Шънджън. Ако се състои.